Heaven and Hell

Днес, в един парк сме седнали аз и моя много добра приятелка. Гледаме малки дечица щъкащи около нас … колко са сладки нали? Когато видиш толкова много малки и очарователни чудеса се замисляш колко е страшен живота .. или поне аз. И как бе аджеба, за какво го има тоя живот, тоя свят? Дали живеем вечно? Вечно е бая време .. като се замислиш е по-добре да живееш, живееш и после ПУФ! … да те няма. А пък може и да има рай? … Замислете се какъв бихте искали да е вашият рай.. ? Стреснах се от мисълта че аз не знам! Дали това значеше, че не знам какво искам от живота? Какво ме прави истински щастлива?
Ами ако има ад? Ма се връщаме на варианта “ПУФ!”? Какво ще стане с мен … ? Дали ще имам деца, ами с тях какво ще стане? По дяволите това е едно много гадно бреме, което всеки човек е обречен да мъкне. А всъщност дори няма смисъл да говоря тези неща.
Една объркана тинейджърка, която си излива помията от главата. Една объркана тинейджърка, която обяче е разбрала, че от тези въпроси няма смисъл. Живейте хора, живейте с мисълта, че след това ви очаква Рая. Живейте така, че да разберете какъв искате да е вашият РАЙ!!!