Heaven and Hell

Днес, в един парк сме седнали аз и моя много добра приятелка. Гледаме малки дечица щъкащи около нас … колко са сладки нали? Когато видиш толкова много малки и очарователни чудеса се замисляш колко е страшен живота .. или поне аз. И как бе аджеба, за какво го има тоя живот, тоя свят? Дали живеем вечно? Вечно е бая време .. като се замислиш е по-добре да живееш, живееш и после ПУФ! … да те няма. А пък може и да има рай? … Замислете се какъв бихте искали да е вашият рай.. ? Стреснах се от мисълта че аз не знам! Дали това значеше, че не знам какво искам от живота? Какво ме прави истински щастлива?
Ами ако има ад? Ма се връщаме на варианта “ПУФ!”? Какво ще стане с мен … ? Дали ще имам деца, ами с тях какво ще стане? По дяволите това е едно много гадно бреме, което всеки човек е обречен да мъкне. А всъщност дори няма смисъл да говоря тези неща.
Една объркана тинейджърка, която си излива помията от главата. Една объркана тинейджърка, която обяче е разбрала, че от тези въпроси няма смисъл. Живейте хора, живейте с мисълта, че след това ви очаква Рая. Живейте така, че да разберете какъв искате да е вашият РАЙ!!!

Hello world!

Понякога си мисля че съм заобиколен от цялата кретения на света … Имам “дарбата” копеле, да привличам тея неща. Бахти … Не ми се хили с мазната си физиономия докато четеш това … мразя те анонимно лайно такова … Мразя и всички глупаци дето все мрънкат за нещо (копеле, мисла си че съм от тях в случая (така че си набих автокур в момента)). Мухльовци. Как живеете бе!? Защо? За какво ме дърпате назад? Защо правите така че всичко да става по ебания труден начин и да мина през 5476523876 лайна докато “успея”? В крайна сметка винаги успявам, така че … нема нужда да се пънеш … Абе ..незнам … замислял ли си се всеки ден копеле, в какви лайна сме принудени да живеем? Замислял ли си се копеле колко от тях сме принудени да преглътнем? … Даже в момента правиш това докато четеш тази душевна диария … безмислица прочетена от непознат и забравена от … .никой.